АРХИТЕКТ МАРИЕЛА АНДРЕЕВСКА

Преди да отида при Албена, историята за нея я беше изпреварила. Вече беше при мен.

Сглобявах я парче по парче, методично, с внимание – така пристигаше във времето.  Настаняваше се в моя свят с провокираща категоричност и си утвърждаваше път към срещата ми с нея.  Не я познавах и я познавах. Виждах резултатите от работата й. Завладяваше ме стилът й – непокорна елегатност, пластика в силуета, дръзка самоувереност. И една неотменна концептуалност в Рошавата гарга, която свързваше всички парчета в Албена… и ме приканваше за среща.

И отидох. „Аксаков“15.

Щедро ме посрещна пътят към нея. Огледалата умножаваха светлината. Въздухът играеше с отраженията и пълнеше входа с очарование. А привкусът на сценичност в ателието просто те подема и те повежда отвъд плата, отвъд кройката, отвъд дрехата… В света на Албена.

И Албена. В първа среща.

За дрехи ли? Да, заговорихме за себеизразяването чрез дрехите, но само в първите думи. От вкуса към облеклото достигнахме до вкуса към живота, до съзнаваното и несъзнаваното,  светоусещането в човешките и космични измерения…

И откриваш Албена в изобилие – RG, Сакрална архитектура на тялото и Holistic Gallery Rudraaksha…В пътя през себеопознаването и себеосъзнаването към себеизразяването…

Благодаря ти, Албена, за споделените мигове! Вътрешна радост и лекота изпълват съществото ми всеки път, когато споделяме пътищата си.