ДОБРУДЖА – ЕДНО САКРАЛНО ПРЕРАЖДАНЕ!
ДОБРУДЖА – МОЕТО ЕМОЦИОНАЛНО ПРЕРАЖДАНЕ!
Част 1
Винаги съм била убедена, че България е една от най-красивите на света!
Сега преоткрих ДОБРУДЖА!
Дали защото Йовков е написал своята Албена тук, из тези Божествени кътчета?
Или защото духът ми е живял нейде из Балчишките градини на Мария Румънска?
Или може би защото срещнах истински и красиви приятели?! Живи, необременени от маниерна суета и високопарни обещания.
Тук всичко е наистина реално и диша с пулса на плодородната Земя!
Над нея бди Кибела – тракийската Богиня-Майка!
Вървя по тези свидни нам земи и си благодаря.
Благодаря ти Боже, че ми даваш този шанс да се докосна до тези съкровени нам места, изпълнени с балканска екзотика.
Благодаря ти, че ме караш да се чувствам толкова щастлива, че ме зареждаш и изпълваш с хармония….
Сякаш това място ме е чакало винаги или аз винаги съм го търсила! Добруджа – докосна същността ми!
Хвърлих се и в нова духовна практика – сакрална архитектура на тялото. Изключителна, по-женски витална. Благодарна съм на Валя – моята страстна вълшебница, учителка и най-вече приятелка.
Сутрин посрещаме най-сияйния изгрев на топлото оранжево кълбо, което разстила своята палитра върху синия безкрай. Тук има необезпокояван мир, свежа вода и мирише на липи и рози…
После пия кафе с новите си приятели – Валя, Светла, Галя, Камен (който прави най-вкусния чай) и си бъбрим за театри, органови гастроли, любопитни исторически кътчета по тези места, за които трябва да свърнеш по страничните пътища и да докоснеш с длани, за да усетиш колорита на родната земя. Повечето от тях не попадат в туристическите справочници като Крапец, например, със 7 километровия си девствен плаж или Тюленово – скали, и то какви? Дуранкулашкото езеро пък крие тайни от дълбока древност – тук Богинята Кибела ни е завещала своя Храм – един от най-големите праисторически некрополи в СВЕТА! В съседство са открити останки от най-старото неолитно селище в Европа от 5250-3800 г. пр.н.е.
Гордейте се Българи! Народ без история няма и бъдеще!
Никоя радост не може да бъде пълна, ако не е споделена! Затова ви разказвам тези мои емоции, истински вълнения и усещания за тази наша земя! Земя – изпълнена с любов!
Вървях из Двореца на Мария в Балчик и сякаш съм била и друг път тук.
Кралица Мария или Миси е моя сродна душа. Усещам нейното Великолепие и стремеж към съвършенство и в същото време улавям духа на свободата тук, в покоите й. Оставила е романтични нотки и копнеж на вечно търсещия Любовта! Тук е истинското приключение на една голяма Дама, с имперски размах, носеща в себе си културата на Русия и Англия, в чийто поглед и до ден днешен блести звездата, още не намерила пътя към дома…
“Грешна беше тази жена, но беше хубава” – така пише Йовков за своята Албена – “отговре, откъм баира, идеше Албена и след нея стражари. Всички знаеха, че като последна милост Албена беше поискала да и позволят да се облече, както си иска. Затова беше се и забавила. Ето че идеше пременена, както рядко бяха я виждали.”
ДОБРУДЖА – плодородната! Магнетичната!
Скрила в недрата си своите женски сакрални тайни.
Тук всичко прошепва и напява за онази свята емоция, която само нежната душа е сгушила и притаила дълбоко в женското ТЯ!
